Въведение

Здравейте приятели,

В тази статия ще разгледаме научния подход и кои са основните проблеми, когато се осланяме ексклузивно на клинични данни.

В днешно време все повече се говори за научния подход, като се слагат етикети “science based” на всякаква информация, извлечена от клинични проучвания.

Разберете защо научния подход не е оптимален за всеки човек:

Кои са основните проблеми породени от сляпо интерпретиране на “научната информация” и използването на само и единствено резултатите от тях, за да определим дали дадения човек би имал полза от дадена тренировъчна програма, диета, хранителен протокол и/или дори хранителна добавка.

Осреднени стойности (Average study results)

Първото и основното е:

Клиничните проучвания показват осреднени стойности, те взимат предвид нормалната дистрибуция на данните (average results from an intervention).

Давам пример: спазвайки хранителна програма „X“ средно човек намаля LDL познат като вредния холестерол с 1 пункт. Проблемът е ,че не се взимат под внимание останалите стойности, които са разпределени от двете страни на графиката. По този начин за голяма част от хората дадения хранителен протокол би бил удачен за понижаване на LDL холестерола, докато за другата част от двете страни на графиката, резултатът ще бъде незадоволителен.

Показвам нагледно илюстрация, какво имам предвид :

Селекция на участници (Selection bias)

Вторият и също така голям проблем е, че голяма част от клиничните проучвания използват нерепрезентативна извадка от участници.

Селектират се индивиди, които отговарят на специфични (определени) критерии, но резултатите се интерпретират в контекста на масата и се въвеждат като детерминанти насочени за генералната популация.

Давам пример с избор на тренировъчна програма: селекцията на атлети е на база техния стаж в залата. Когато погледнем селекцията от участници се вижда, че атлетите спадат към графата начинаещи. Това е добре, но защо резултатите в последствие се интерпретират и се вадят заключения за хора с по-напреднал стаж? Тук идва и друг проблем с повечето проучвания, самият анализ на данните не е релевантен за индивидуалните нужди на всеки човек.

Спонсорирани клинични проучвания (Sponsorship bias in clinical research)

Доста голяма част от клиничните проучвания в днешно време са спонсорирани от компании, като целят да се потвърди тяхната методология, лекарство, хранителна добавка и тн. Това довежда до грешни резултати и залъгване на населението относно ползите и рисковете. Това е измама с клинични данни и подлежи на санкции от етичната комисия, която контролира безпристрастно провеждането на клинични проучвания.

Това са само няколко от основните проблеми свързани с провеждането и в последствие интерпретацията на научни данни.

Научен подход спрямо индивидуалните нужди на всеки човек

Не ме разбирайте погрешно, клиничните проучвания са изключително ценен източник на информация, аз лично се осланям основно на тях в моята практика, те са много ценен инструмент и един от най-високо стоящия в йерархията при взимане на обективни решения.

Основният проблем е, че сами по себе си в изолация, те акцентират върху масата, без да вземат под внимание индивидуалните нужди и специфики на даден човек.

Подхода, който аз прилагам в практиката си е разделен в 3 сфери:

Научен подход на база систематични ревюта и мета-анализи, селектирайки висококачествена и релевантна информация. Тази информация трябва да бъде подплатена с редица рандомизирани проучвания (т.н златен стандарт) и да бъде постоянно актуализирана във времето.

Важно е да отбележа, че трябва да сме с отворени очи за новостите в науката, но от другата страна не трябва да пренебрегваме и фундаментите.

Селектираната информация в последствие е вкарана в контекста на индивидуалните особености на даден човек, съобразена с неговото ежедневие и персоналния нужди и цели. Всеки човек е различен и има нужда от персонално внимание, докато един протокол би бил удачен за масата от хора на база научни дaнни (peer-reviewed scientific evidence), то потенциално може да бъде неефективен за определен човек. Важно е да анализираме информацията и да не се придържаме сляпо към точно определен подход. Добрият специалист трябва да е гъвкав и да взима правилните решения спрямо нуждите на клиента и да предприемe навреме нужните промени.

И не на последно място, използвам моя личен опит, натрупан през годините учене и практика, за да мога да анализирам и да избера най-оптималния метод за лечение, хранителна програма за постигане на по-добро физическо и психическо здраве!

Референции

  1. Precision Nutrition – The essentials of nutrition and coaching; Krista Scott-Dixon et al, 2019
  2. Selection bias and information bias in clinical research; Giovanni Tripepi et al, 2010
  3. Which Dietary Plan Is Best for Your Patients Seeking Weight Loss and Sustained Weight Management? Tangney CC et al, 2005

Оставете коментар