Статията се опитва да ни внуши колко опасни са белтъчините и особено от животински произход, цитира се оптимален прием на белтъчини 0.8гр на килограм телесно тегло. Истината е че с напредване на възрастта нуждите от белтъчини доказано се увеличават, за да се предпазим от саркопенията ( мускулна деградация)  и здравословно дори за хора, които не тренират е поне 1.2-1.5гр на килограм телесно тегло. ( Protein Consumption and the Elderly: What Is the Optimal Level of Intake? https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4924200/)

За активно спортуващи препоръчителен прием е между 1.8-2.2гр на килограм телесно тегло ( Synergistic Effect of Increased Total Protein Intake and Strength Training on Muscle Strength: A Dose-Response Meta-analysis of Randomized Controlled Trials https://sportsmedicine-open.springeropen.com/articles/10.1186/s40798-022-00508-w .

Белтъчините са най-засищаният макронутриент, той има и най-висок термичeн ефект доказно ! Около 30% от калориите в белтъчните са нужни на тялото, за да го разгради оптимално. За разлика от това въглехидратите и мазнините се усвояват почти напълно от организма. Нелогично е да смятаме, че ако заменим белтъчините с въглехидрати това ще доведе до покачване на тегло както е цитирано в статията. Всъщност има много проучвания, които оборват това и показват точно обратното, че висок прием на белтъчини довежда до ефективно менажиране на теглото. ( Тhe effects of high protein diets on thermogenesis, satiety and weight loss: a critical review https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/15466943/  ) Истината е че в днешно време именно с въглехидрати с висок гликмеичен индекс и товар се злоупотребява, което довежда до проблеми с инсулина, кръвната захар и довежда до кардиоваскуларни проблеми. И да тези въглехидрати са вегани източници.

В статията е описано, че висок прием на червено месо довежда до повишен възпалителен фактор триметиламин N-оксид (TMAO), който е рисков фактор за развитие на кардиоваскуларни болести. Всъщност е изпуснато, че прием на храни съдържащи Л-карнитин и холин са довеждащи до повишаване на този фактор. Именно поради тази причина храни, които ги съдържат в по-големи дози като яйца и млечни продукти трябва да се намалят при определени хора, които имат повишен риск. Това може ефективно да се идентифицира с направата на микробиомен тест и анализ на оста черва- сърце ( GUT – Heart axis). При хора с нормален риск, тези продукти спокойно могат да се включат тъй като са богати на редица полезни витамини и минерали нужни на хората за добро здраве.

Соята се цитира като добър алтернативен източник на животинската храна и намаляващ лошия холестерол LDL, това е абсолютно вярно, но се изпуска факта, че соевите продукти са топ алерген и довеждат до алергични реакции при голяма част от хората, a при други с хранителна нетолерантност. Това довежда до компрометиране на имунната система в тялото. Също така не се препоръчват при хора с проблеми с гастроинтестиналния тракт. ( The health effects of soy: A reference guide for health professionals https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC9410752/ )

Веган еуфорията се вижда по цял свят. Все повече хора преминават към растителна диета поради екологични, етични и  други принципи. Аз лично нямам нищо против растителните диети, но изцяло растителните диети крият известни рискове за здравето. Не веднъж съм отбелязвал в статии и публикации, че изцяло растителните хранителни планове довеждат до различни дефицити в организма поради непълния хранителен профил на тези храни и липсата им на важни витамини като Б12 и минерали като ( heme iron) и други есенциални аминокиселини като левцин.

 Protein Consumption and the Elderly: What Is the Optimal Level of Intake?

Synergistic Effect of Increased Total Protein Intake and Strength Training on Muscle Strength: A Dose-Response Meta-analysis of Randomized Controlled Trials

Тhe effects of high protein diets on thermogenesis, satiety and weight loss: a critical review

The health effects of soy: A reference guide for health professionals