В последните години се увеличи многократно пазара на хранителни добавки по цял свят. Хората купуват все повече хранителни добавки с идеята да постигнат по-добро здраве и да достигант до по-добри спортни резултати.

Хранителните добавки са създадени с една единствена цел да допълнят нормалния хранителен прием и да доставят нужните макро и микронутриенти на организма с цел оптимално му функциониране, които трудно бихме могли да си набавим само чрез диетата. Хранителните добавки представляват широка гама от суплементи, делящи се на много подвидове в зависимост от състав и предназначение.

В тази статия ще разгледам специфично добавките за по-добро представяне и възстановяване, а именно т.н Performance supplements.

Performance supplements са вид хранителни добавки направени с предназначението да увеличат нашата сила и издръжловост, да повишат работния ни капацитет повреме на тренировка, да намалят болката, да ни помогнат с горенето на мазнини, да подобрят възстановяването ни и като цяло да ни отведат до постигането на по-високи спортни резултати. Добавки от този тип включват протеин на прах (протеинова пудра), аминокиселини, креатин, азотни бустери, фет бърнари и други. В тази статия няма да изпадам в детайли за различните ползи на всяка една от гореспоменатите добавки. Ще разгледаме нещо далеч по-важно, а именно критериите за избор на такива добавки ?

Приятно четене 😊

Директива 2002/46/ЕО дефинира/определя хранителните добавки в Европейската общност да бъдат произведени и предлагани като храни на пазара. Това от своя страна довежда до доста по-опростен процес на регистрация от производителите тъй като хранителните добавки не подлежат на строгите регулаторни изисквания, както например пускането на пазара на лекарствени продукти.

Какъв е парадоксът ?

От една страна фармацевтичната индустрия е “хипер” регулирана, нужни са десетки години понякога и повече, преминаване през строги килинични проучания за одобрение на нов медикамент на пазара, а от другата страна за направата на хранителна добавка са нужни понякога седмици до месеци и доста по-опростен начин на производство.

Защо ви казвам, всичко това ?

Има всеобщо схващане,че поради статуса си на “храни”, хранителни добавки са безопасни и тяхното ползване, не трябва да подлежи на строг мониторинг по безопаност и качество, но дали това е така ?

В последно време зачестиха сигналите за добавки със съмнително качество и поставиха под голям въпрос верификацията на тяхната безопасност.

Да започнем с един от най-често срещаните проблеми, а именно добавянето на различни субстанции, които не само не присъстват в списъка с позволени съставки в производството на хранаителни добавки, но и са забранени да бъдат използвани за създаване на лекарствени форми поради високите рискове за здравето на хората.

Пример за това са добавките за “отлабване” т.н фет бърнари, голяма част от тези добавки съдържат изключително вредни супресори на глада, които са не само са потенциално опасни за здравето,но могат да доведат и до сериозни странични реакции, като тежки кардиоваскуларни усложнения.

Добър пример в последните години е откритието на субстанцията – Oxilofrine позната също, като methylsynephrine или p-hydroxyephedrine широко използвана в много пред-тренировъчни продукти като азотни бустери и фет бърнари. Oxiflorine се използва при пациенти под анестезия за повишаване на функцията на сърцето, тази субстанция е забранена да бъде използвана в направата на хранителни добавки ,поради високия риск от сърдечносъдови усложнения, включително и инфаркт на миокарда. Въпреки това, след лабораторен анализ от 27 пред-тренировъчни дабавки, 14 от тях са показали позитивен тест за високи дози oxiflorine.

В България, сравнително пресен пример е откритието за използване на забранената субстанция сибутрамин в хранителни добавки, която е премахната от листа с позволени субстанции от Европейската агенция по лекарствата през 2010 г., поради високите шансове да причини инфаркт на миокарда и инсулт. Отново подчертавам тук говорим за субстнация забранена за добавяне в лекарства не в “безопасни” хранителни добавки, които се причисляват като “храни”.

Освен това поради посочената по-горе липса на достатъчно строг качествен контрол от агенциите по храните, зачестиха и информациите на фалшифицирани добавки на пазара, пренаписване на етикети, подмяна на срокове на годност, залъгваща информация относно ползите на продуктите и други нередности. Не искам да изпадам в детайли, въпреки че това е една доста болна тема за мен ,като човек фармацевт, работещ като специалист по безопасност на лекарствата и занимаващ се с изготвяне на суплементационни планове за моите клиенти.

Мисля ,че разбирате добре ,че хранителните добавки в днешно време са далеч от безобидни храни за по-добро здраве. По мое мнение даже са потенциално и по-опасни от лекарствените форми поради липсата на достатъчно строги регулаторни правила и прецизен мониторинг на безопасността им.

И сега идва въпроса: Как можем да сме сигурни,че избраните от нас хранителните добавки са безопасни и с нужното качество ?

Основен критерий на повечето хора при избор на хранителна добавка е цената. Хората търсят да купуват на промоция, колкото по-ниска цена толкова по-добре.

Разбира се, някои от по-здраво мислещите хора си дават сметка ,че ниската цена не винаги е еталон за добро качество и отиват в другата крайност, а именно да купуват добавки на базата на по-вискока цена, лъскави етикети и гръмки обещания.

Разбира се ,че цената е определяща, но няма нищо общо с качеството и безопасността на продукта !

Тогава по какво да съдим за качеството и безопасността на един продукт ?

Добрата производстена практика представлява съвкупност от процеси с пре-детерминирани критерии за качество и контрол, обхващащи целия процес от създаване до пускане на продукта на пазара.

Сертификат за добра производствена практика гарантира, че хранителния продукт от начална до крайна фаза на производство преминава през различни етапи на качествен контрол и мониториг на безопасността на използваните в него субстанции и доказва, че производителят е спазил всички изисквания от Европейския орган по безопасност на храните за пускането на хранителната добавка на Европейския пазар.

Единсвтвеният начин да сме спокойни ,че това което пише на етикета, отговаря на това, което се намира в опаковката, е на базата преминали изследвания за качество, контрол и безопасност посредством “Добрата производствeна практика”.

Сертификат за “Добрата производствена практика” е един от най-важните детерминанти за качеството на продукт на пазара, за съжаление имаше сигнали за фалшифицирането на GMP етикети, за това препоръчвам винаги първо да направим проучване и да проверим дали “лабораторията” (manufacturing site),  където се произвежда въпросния продукт е сертифицирана по стандартите на GMP!

Като цяло хранителните продукти с GMP сертификат са в повечето случаи с гарантирано качество. Сега ще разгледаме и международните стандарти, на които още трябва да отговарят суплментите, за да сме убедени в тяхната безопасност.

ISO представлява съвкупност/семейство от международни стандарти по качество на храни, хранителни добавки и фармацевтични продукти. Всеки един от ISO стандартите предоставя критерии, методология и стъпки осигуряващи безопасността и контрола на продуктите от начална фаза на производсто до пускането на пазара. Например ISO 9001 от 2015г предоставя най-актуалната версия за система за управление на качеството на една организация и гарантира за контрол над процесите за производство на даден продукт.

Някои от ISO стандартите са създадени специфично, за да отговорят на нуждите на въпросната индустрия, както например ISO 22000 таргетиран за безопасността на храните. Сертификат ISO 22000 представлява контрол на използваните субстанции в храни и хранителни добавки, гарантира за идентификацията и премахването на вредни субстанции и нечистоти и е еталон за качество, контрол и безопасност на пуснатия продукт на пазара.

ISO 22000 e един от най-високите международни сертификати гарантиращ качество и безопасност на крайния продукт, който една организация може да притежава.

В тази статия разгледахме основните критериите за качество и безопасност при избор на хранителни добавки за по-добро представяне и възстановяване т.н (Performance supplements). Надявам се да сте разбрали посланието ми, че хранителните добавки въпреки че са със статут на храни, далеч не са така безобидни. Аз лично много се надявам,че в следващите години регулациите за отпускане на пазара на хранителни добваки ще станат доста по сериозни и прецизни, като по този начин силно ще се намалят множеството злоупотреби и ще се постигне така желаното качество и безопасност !

1. National Institutes of Health- Office of dietary supplements; Dietary Supplements for Exercise and Athletic Performance: https://ods.od.nih.gov/factsheets/ExerciseAndAthleticPerformance-HealthProfessional/
2. Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на добавките към храни : https://op.europa.eu/bg/publication-detail/-/publication/624c9a52-cdb2-4d17-9c54-0b8ffadad929/language-bg
3. Липовон и забранената субстанция субутрамин –https://dariknews.bg/novini/bylgariia/vnimanie-opasni-hapcheta-za-otslabvane-2171645
4. Some Fat-Burning Supplements Contain Banned Stimulant Drug-https://www.npr.org/sections/health-shots/2016/04/07/473247150/some-fat-burning-supplements-contain-banned-stimulant-drug?t=1587293780461
5. Good Manufacturing Practice for manufacturers of Food Supplements- https://foodsupplementseurope.org/wp-content/themes/fse-theme/documents/publications-and-guidelines/good-manufacturing-practice-for-manufacturers-of-food-supplements.pdf
6. ISO 22000:2018 Food safety management systems — Requirements for any organization in the food chain ; https://www.iso.org/standard/65464.html
7. ISO 9001:2015 : https://aqcert.org/iso-9001-2015/?gclid=CjwKCAjwkPX0BRBKEiwA7THxiBUNQgQzCq6ifqrOocjevG3EG-sgnIhjpvxF3RqejnbsK-rvHTBYvhoCsSoQAvD_BwE